Миролюба Бенатова от „Нова ТВ“ разтърси България с изповедта си: На 40 години нямам брак и деца, защото..

Миролюба Бенатова от „Нова ТВ“ разтърси България с изповедта си: На 40 години нямам брак и деца, защото.. МИЛИОНИ БЪЛГАРИ СИ ОТДЪХНАХА! ПРОФЕСОР ЧИРКОВ РАЗКРИ ТАЙНАТА! С ТОЗИ ЧАЙ ЛЕКУВАТЕ ВСИЧКО

Advertisement:

Журналистката от Нова телевизия Миролюба Бенатова рядко говори за личния си живот. На 2 август ще посрещне 41-вата си годишнина без свое семейство и наследник.

Защо?

Бенатова разкрива отговора в рядко срещана изповед за един феномен на съвременното общество – а именно, че все повече жени остават без мъже и потомства.

Advertisement:

„Исках да бъда самостоятелна финансово и професионално. Да бъда наравно със силните мъже, те да се вслушват в мен и това дали съм хубава или не да не е важно за успеха ми. Вярвах, че е важно да си на едно ниво с мъжа, за да те уважава. Вярвах също, че мъжете търсят умни независими жени и като постигна всичко, на най-силния и независим мъж няма да му остане нищо друго, освен да ме обича. Защото, според моята сметка, можех и трябваше да постигна всичко сама. Всичко, освен любовта. Оказа се, че съм в голяма грешка“, започва своето житейско откровение журналистката пред сп. „Ева“, пише „Пик“.

 

Advertisement:

„Когато си дадох сметка, че съм постигнала нещо в кариерата, че вече се водя успяла и влиятелна жена и съм независима финансово, разбрах, че мъжете искат уязвимостта на жената в нейната крехкост, а не конкуренция или огледален образ. Разбрах, че от мен се очаква мекота, въпреки че привличам с образа на „Желязната лейди“. И усетих, че за партньора е важно да вярва, че жената е негова функция. Малко поне. Че има какво да й даде.

 

„Мъжът е ловец и доставя храната! – ми каза един приятел наскоро. – Като си купуваш храната сама и не може да те нахрани, метафорично казано, мъжът губи интерес. Не се чувства важен и нужен“. Значи… трябва да остана малко „гладна“. И да създам усещане, че имам нужда?! „Да. Трябва малко“ – отвърна приятелят.

 

Хубавото в любовта е удоволствието от даването. Най-щастлива съм била в желанието да се отдам.
Но бракът за мен никога не е бил ценност. Може би заради многото бракове на родителите ми от малка знам, че „докато смъртта ни раздели“ не е вярно.

Или по-лошо – вярно е. Понякога единият умира. От раздялата. Затова съм развила зависимост към несигурността. Живея във връзки, които няма да прескочат границата. Най-вероятно никога не съм давала вид на човек, който истински иска да се задоми. Имало е моменти, в които съм искала да опитам, сигурно съм била готова, но тогава пък не е имало такава среща на желанията с човека, с когото съм била.
Имало е моменти, в които съм си отдавала свободата до край. Позволявала съм на мъж да ме контролира тотално, да влияе на всяко мое решение, да владее мислите ми, да ограничи съществуването ми до негова функция. До момента, в който не се разочаровах и се освободих.

 

Инстинктът ми за самосъхранение се включва винаги. Дори и да изглежда закъснял. Била съм изоставяна. И аз съм изоставяла. Понякога няма значение колко е дълга една връзка за това как ще я запомниш и как ще ти издере или избродира душата. Хубавото в любовта е удоволствието от даването.

Най-щастлива съм била в желанието да се отдам. Разбира се, няма как без хармоничен обмен на енергия. Вярвам, че така се създават домове и други животи, а не по план и биологичен часовник. Имало е връзки, които съм можела да продължа. Да изпълня социално приемливата формула. Имала съм възможност, независимо дали ще я наречем брак или съжителство. Но тази възможност не е отговаряла на представата ми за щастие. Затова съм я пропускала. Така е и с децата.

Някои мъже си мислят, че като поискат от една жена да им роди дете, тя трябва да хвърля шапка и да вика „благодаря за оказаната чест“. Дори и това предложение да не върви с предложение за семейство и партньорство.
Мъжете обичат да се възпроизвеждат и са ме одобрявали за майка на децата им, без да поемат истински ангажимент за връзка. Моят реализъм не позволи да участвам в създаването на човек, който ще вижда баща си рядко. Иначе темата за децата не ми е нито болезнена, нито табу, нито фиксация. Приятни са ми децата. Чуждите. Всичките ми приятелки имат деца, сестра ми има две. Обичам ги. Никъде не е написано, че всички трябва да имат.

Не приемам децата като работен проект. Много хора подхождат по този професионален начин към семейния статут. Може да звучи наивно, но тези неща не трябва да се планират, реализират и отстояват като бизнес начинания. За миг не допускам варианта дете, което да е само мое.

Престъпно е да си толкова арогантен, че достигайки определен социален статус и имайки 11 000 лева, да си позволиш да си „произведеш“ дете с модерни технологии. Такива са времената, че законът позволява срещу 6 хиляди евро да придобиеш изцяло чужд ембрион (от донорски яйцеклетка и сперма), който да износиш и родиш като свое бебе.

 

Така хем прескачаш всички процедури за осиновяване, в които може и да ти бъде отказано, хем за пред света изглежда, че имаш дете. Детето не е инвестиция и самоцел. Ако се случи с любов, добре. Ако не – нe. Не бива. Според мен. Бих искала да се реализирам и като родител, стига да се срещнем с някого, с когото да си оберем психопатиите и да ни остане време и енергия да създадем човек. Всъщност, кариерата е моята вече 23-годишна дъщеря“, казва журналистката.

Източник: zajenata.bg

Advertisement:
Tags: